Преди година се върнах от 6-месечно пребиваване във Виена - студент за един семестър по програмата Еразмус. Пристигайки там, изпратих един мейл, който най-ясно предава първите ми впечатления от Виена. След това много неща се промениха, живеейки там, виждах Виена различно, но за това - друг път. Имам много несподелени мисли за Виена :)
Ето го и мейлът:

Здравейте всички!   Първо да ви се извиня, че пиша общ е-мейл, но тук си е геройство да намериш свободен компютър, а и в 5h имам среща за ориентация в Уни (която се оказа, че ще ми трябва). Сега всичко по реда си - пътуването беше много нормално, като изключим унгарските митничари и свалянето на не-много-лекия ми куфар в дъжда. Е, можеше да бъде и по-зле - нали поне не ми разровиха нещата, че нямах никакъв шанс да ги събера. Иначе - спане, малко учене, и много разглеждане през прозореца. Унгария много ми хареса - страхотни пътища - едни такива черни, с като току-що излят асфалт с едни такива бели линии - маркировка, и аз отначало се чудех какво ли беше това. Австрия не ми хареса много на пръв поглед - едно мрачно и нацупено време, едни неучтиви митнчарки (и аз бях чувала за немската учтивост, но май е само за Германия), и само ел.стълбове навсякъде в полето през 70те км до Виена. Виена - голям смях с куфара. Реших, че не си струва да се мъча и взех такси. Китаецът-шофьор не говореше немски повече от мен, но каза хубава цена, натовари ми куфара и за по-малко от 5мин ме закара и разтовари всичко. Забравете, че българските шофьори карали бързо тук всичко е на двойни обороти, но по правилата. Не знам как става, ще ви кажа по-натам. Общежитието - и там цирк. Администраторка от Грузия, дето говори на смесица от немски и английски, ама нито едното вярно. Оправихме се, даде ми ключа и даже пари не взе. Стаята - наистина на 5 етаж, (както се шегувах преди да тръгна) като дори и асансьора не помогна - беше наистина трудно. (Сега всички дето бяха обещали да дойдат да ми носят куфарите да въздъхнат :). Стаята не е стая, ами страхотен апартамент, с две стаи и обща кухня, трапезария и баня, с две тереси и много гардероби. Аз като първа реших да съм хитра и да разгледам навсякъде. В самата стая има огромни прозорци, всяка от нас си има легло, етажерка, бюро с много шкафчета и шкаф под леглото, които после стана мои гардероб, ама това по-късно. Терасите са страхотни - едната има слънце сутрин, а другата следобяд. Имаме сушилка и много столове на терасите. Да не ви казвам сега и колко са големи. След разучаването бях толкова изморена, че съм заспала. Събуждам се от някакви пищящи женски гласове, което се оказват съседките, с които делим апартамента - две италианки, довели и едно гадже на някоя от тях. И красотата на италианките май е мит ;) Откривам, че съм закъсняла за партито вечерта. Еми, какво да се прави. След още един от мамините сандвичи (Мамо, благодаря ти!) излязох на разходка из нощна Виена. Много беше пусто, ама много – неделя вечер. Не стига, че никакви заведения не работят, да не говорим за магазини, а и трамваите са толкова безшумни, че аз с мойто пресичане, ще видим кога ще ме блъсне някой. Опит да намеря Уни - почти успешен - намерих едната сграда, дето днес трябваше да ходя за изпита. Ама другата, където е Еразмус бюрото, не. След около 2 часа ходене и то забързано, стигнах обратно, почти без да гледам в картата. To Who is Who каталога в София си е голяма тренировка. Разопаковах всичко, направих си стаята като за живеене и след бърз душ бях готова за лягане. Тогава се появи тя - Кристина, съквартирантката ми. Испанка, много руса и синеока, почти толкова безшумна, с приятелка - да ми каже, че отиват да ядат и ще се върне късно (това в 1:30h). Сладурана, поне не си ляга в 9h. Но пък става рано. Днес, в 6:30 реши да си подрежда куфара. С гръм и трясък, разбира се. Закусвахме заедно на терасата и срещу малко храна (сандвич и български кашкавал) всичко ми разказа :). Във Виена е от юли, тъй че беше добра за питане, е, малко с немския не беше добре, но поназнайва и английски, та се разбираме. В 10h след първото си виенско кафе във Виена, предприех историческа обиколка с опознавателно-работен характер. Намерих я таз сграда на Уни, дето ми трябваше, ама не и стаята. Аз имам прекрасно обяснение след като вляза през главния вход, но изненада - правят ремонт и той е затворен. (Забравих да спомена, че половината град е в ремонт - явно този шум е необходим, за да бъде толкова хубаво. Оправят фасади, асфалтират, чистят, голяма работа). Така и не го намерих този Еразмус офис, затова не трябва да изпускам ориентацията днес. После много търсих и Общината, където трябва да се регистрирам, тази улица непрекъснато изчезваше – гледам има я на картата, но при следващта пряка – няма улица. След час и половина търсене се оказа, че трябва да имам печат от общежитието на бланката, без който не могат да ме регистрират. Да, ама не-немско-английски говорещата мацка е няма. Утре пак ще я издирвам. Вече нямам време, тъй че общи впечатления от Виена - много хубаво, подредено. Почти като София (не се бъзикам) - изглежда като София, само че поддържана с много пари. Навсякъде има цветя, и много от тях по сградите, което е супер. Хората са много хубави, никакви руси-синеоки-дебели-размъкнати повлекани. Всички са спретнати (малко тъпа дума, ама е точна), жените - супер елегантни, аз даже с тези дънки бях странна. Мъжете - синеоки, но чернокоси, едни костюмари, едно чудо. По-младите не чак така, но много елегантни и те. Хайде довечера или утре ще пиша повече за курса, за теста и банките. :)   Обичам ви и ми липсвате, но да сте тук!

Тук сме!!!

здравей:) Много приятен пост, особено интересен след като прочетох думата "еразъм -студент".след две седмици ми предстои подобно пътешествие, но в германия:) Доволна ли си от предстоя си по програмата? Любопитно ми е да разбера твоето мнение:)

От програмата съм доволна, не знам за Германия, но във Виена всичко беше организирано и си изкарах добре. Имаше моменти, в които ми беше много трудно, но вече са ми останали само хубавите спомени. Като учене - както си го направиш се оказа, защото може и да не учиш, може и да учиш наравно с тях. Успех и много да се забавляваш! Пиши как си :)

Разкажи и за трудните моменти!

Ами какво да разкажа за трудните моменти... Трудно е да не разбираш какво ти говорят хората на улицата, трудно е да не чуваш дума на български с месеци, но може би най-трудно от всичко ми беше да бъда толкова сама. В местенето и търсенето на приятели имаше един период от няколко дни, в които и малкото хора, които познавах, бяха някъде. Няколко дни не съм си говорила с никого. Нямах и телефон. Не съм казвала нито една думичка, различна от поздрав при разминаване в кухнята с дни. Наистина се чувствах ужасно сама и доволно самотна. Не е лесно.

Togava razkazi i za nai hubavite ti momenti tam!
:))

:))

Не мога да определя кои са най-хубавите моменти. изживяването беше хубаво, научих много неща, основно за себе си. Срещнах добри приятели, странни момчета, още по-неразбираеми момичета. Макар и да сме толкова близо, имаше неща, за които сякаш живеехме в различни епохи.

Кое им беше странното на момчетата? А на момичетата? Разкажи :))