ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНДИАНСКИЯ ВОЖД СИАТЪЛ ДО ПРЕЗИДЕНТА ФРАНКЛИН ПИЪРС - I част

Великият вожд във Вашингтон възвестява, че желае да закупи нашите земи. Великият вожд се обръща към нас с думи на добра воля и приятелство. Той постъпва много любезно, защото ние знаем, че той не се нуждае от нашето приятелство.

Ние ще обсъдим неговото предложение, понеже ни е добре известно, че ако не му продадем земята, белият човек ще дойде с пушки и ще ни я вземе.

Но как може да се купи Небето или да се продаде топлотата на Земята? Такава мисъл е чужда за нас. Свежестта на въздуха и отблясъкът на водата не са наше притежание - как можете да купите това от нас?

Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко борово клонче, всяко зрънце пясък край брега, мъглата и гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и опита на моя народ. Сокът, който дървото изсмуква, носи спомена за народа ни.

Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри, сърните, конят, големия орел са наши братя. Канарите, сочните ливади, топлината на мустангите и на човеците - всичко това е част от едно семейство.

И когато великият вожд от Вашингтон ни изпраща вест, че възнамерява да купи нашите земи, то той иска твърде много. Великият вожд ни уведомява, че ни дава място, където ще можем да живеем приятно и спокойно. Да бъдем негови деца, а той - наш баща. Може ли това да стане някога? Всевишният обича нашия народ, той изостави нашия народ.

Изпраща машини, за да помага на белия човек, строи големи селища за него. От ден на ден той прави вашия народ по-могъщ. Скоро вие ще залеете нашата земя, както водната стихия се втурва от сипеите като пороен дъжд. Нашият народ е отлив без нов прилив. Ние сме различни...

Как може Великият вожд да купи от нас нещо, което не ни принадлежи и съответно няма как да му продадем. Нима ще се обърне към силите, горестоящи от нас?