Като запален планински жител реших, че е срам и резил да не съм качила Мусала на собствен ход (единственото ми качване е тригодишна, ама баща ми ме е носил, тъй че не се брои).
Рила е любимата ми планина - тя е първата голяма, която съм посетила и определено остана в сърцето ми със своята величественост. Много горда планина, с такова достолепие стои и предлага красотите си на любителите си!
В четвъртък след работа се събрахме стройна групичка от осем човека, натоварихме се на две коли, пълни с палатки, спални чували и раници, и беж да ни няма към Боровец. Опънахме палатките близо до х. Шумнатица, хапнахме, пийнахме и се повеселихме, а на другата сутрин се събудихме умрели от студ. Набързо събрахме багажа и поехме към лифта, защото път ни чакаше. Опашката за лифта се движеше мудно, но най-накрая се добрахме до кабинките. Гледката от лифта е уникална, особено на стръмните склонове. Ето това видяхме, когато слязахме:

Направо не ми се коментира мръсния въздух... Около лифта се нагласихме, съблякохме малко дрехи, намазахме се сериозно с предпазващ крем, защото слънцето е доста силно, и поехме нагоре. Ето какво ни очакваше:

Мусала е последният висок връх в ляво. Изглеждаше много далеч, но все пак пътеката по нищо не обещаваше да е трудна. И въпреки тежките раници и каменистия маршрут, красотата на Рила очароваше с пълна сила:

След кратка почивка на х. Мусала, където беше по-пренаселено от Попа в 18ч, поехме отново нагоре, по значително по-сериозната пътека. Тя беше и по-тясна, и по-стръмна и по-камениста. В моментите на почивка за нормализиране на дишането (особено за пушачите), се наслаждавахме на наистина красивата природа наоколо. След което решихме, че изкачване по туристическата пътека никак не е интересно, и тръгнахме по зимната маркировка и въжетата. Беше много по-трудно, със сигурност не по-бързо, но си струваше - за награда получихме ето това:

И това от другата страна:

Седемте рилски езера са сред любимите ми места в България, но тази гледка определено ги конкурира. След още по-малко от час катерене, стигнахме заветния връх. Горе също бе доста пълно, за съжаление повече слушахме разговорите на туристите, отколкото вятъра наоколо, но все пак си заслужаваше - накъдето и да погледнех, виждах единствено планини. След кратка почивка за по бира (е, за някой и хапване, но аз не простих на бирата ;), тръгнахме да слизаме. Този път използвахме пътеката - за да видим още панорами, а и да не предизвикваме късмета си. Ето част от маршрута на връщане:

Слизането бе значително по-бързо, и макар стара травма на коляното ми да го помрачи, леденото езеро при х. Мусала ни очакваше. Замърсихме малко водата, но охладихме и освежихме уморените си крака. След още час се бяхме върнали до лифта, а след още половин вече търсехме кръчмичка в Боровец. Попаднахме на много хубаво място - мила сервитьорка, бързи готвачи и много вкусна кухня. Определено всички бяхме гладни, а вечерта спахме като къпани в палатките. Никой не почувства студа - дали поради умората, бирата или изгорялата кожа... Най-вероятно причината беше комбинацията от чист въздух, приятна компания и много прекрасни панорами, събрани като спомен :)

Прочетох краткия ти пътепис и наново изживях това, което ти си описала. И ние това лято покорихме исполина, и ние тръгнахме от Шумнатица:))) Дори групата е направила същите снимни, явно гледката мами по един и същ начин окото на фотографа. Ясното време позволи да обхванем цялата панорама. Миналата година бяхме на Вихрен и не мислех, че тази наслада от ширинето пред нас може да се повтори, обаче...в природата изненадите са част от преживяването. И не само защото е най-високият връх на Балканите, а защото е дяволски красив връх, Мусала привлича и гордост е да го изкачиш.

За пушачите, т.е. за единствения пушач в групата ни, това беше пречистване от непозната величина:)))

както от снимките, така и от споделеното!
Сърдечни благодарности!!

Най-вероятно сме били заедно - 03.08.2007, вие бяхте голямата група на екскурзионно, а ние - две коли с малко по-възрастни ентусиасти за две нощи :) Само една ключова дума ще кажа - Мишо ;)
Поздрави и се радвам, че се видяхме и онлайн :)

Привет! Определението "възрастни" никак не подхожда на хора, които са ми били ученици:))) Дано пътуването до Родопите да е минало сполучливо в оня дъж, който ни завари на х. Чакър воевода:)))

започва от хижа "Вада".Слизането до Боровец пеша е истинско изпитание, а преспиването горе е като да спиш на небето.Там горе дишат най силните мъже на България - спасителите, които могат да помогнат при всяка крачка.Не знаех, че леденото езеро е вече вода.Преди години там се пързаляхме. Слизането с лифта е само птичи поглед. Ако тръгнете отново на високото планирайте го по - продължително. Най- високата точка на Балканите не бива да е точица.....

сигурно много красоти се изпуснали по пътя, но в забързаното ни всекидневие имахме само един ден - на лседващата сутрин вече пътувахме за Родопите, за да успее за трите си свободни дни да видим максимум неща. Не че това е оправдание, разбира се...

ние как го направихме. Яхнахме колите до Боровец, там ги оставихме и чакър чакър от Боровец до Мусала пеша :)))) , отнема около 5 часа по-бързо ходене , там спиме на заслона , хапваме , пийваме, и на другия ден хоп обратно до боровец :), ей тва е истинското покоряване на Мусала :)

И ние мислим да ходим през август.Аз просто нямам търпение.Макар и хижите да са в ужасно състояние,на нас не ни пречи.Аз предложих и палатки,но си е доста студеничко.