Докато живеех във Виена ми беше много лесно да пътувам - всичкo е на един уикенд разстояние, както се казва. Така един уикенд решихме с милата ми французойка да посетим Буда и Пеща. Емили според мен има някакви немски черти на характера - по-организиран човек от нея няма! За два дни ровене из нета беше резервирала билети за автобус, хостел в унгарската столица и начертала маршрут със забележителности.
Съгласна съм, че трябва да сме организирани, когато имаме малко време и много неща за виждане, но моята философия за почивките предполага поддаване на импулси - правя, каквото ми се прави - тук и сега.
След ужасяващо ранното ни ставане и приказките в автобуса, пристигнахме в Будапеща и се отправихме към хостела. За щастие, аз нямам проблеми с разчитането на карти, тъй че го открихме сравнително лесно, имайки предвид, че нито една от двете ни не говори унгарски. Хостелът приличаше на уютна кооперация с вътрешно стълбище, но стаята ни беше като от преди 40 години, а банята - на етажа и с хигиена под нулевата. Такава беше и температурата на течащата вода. От червения кран имам предвид.

Както и да е, аз решавам, че все пак просто трябва да спим някъде тази нощ, тъй че е ок - щом температурата в стаята не беше под нулата. Само през деня обаче, както се оказа по-късно. Оставихме багажа и тръгнахме по "задачи" - първо трябваше да обменим пари (унгарците не използваха евро все още) и да хванем часовете за обиколка на Парламента. Времето беше ужасяващо студено, а ние не бяхме яли нищо, но планът си е план и трябва да се спазва. В Парламента беше страхотно, имахме си екскурзовод, който ни обясняваше всякакви дивотии, но ни заведи и на разни интересни места, на които при тази охрана никога не бихме стъпили сами.

Стояхме в сградата повече от час и половина, но си струваше, беше страхотно. Това е таванът на една от залите:

След разказите от историята на Унгария, която аз не познавам толкова добре, минахме през тайните места за пушене, където според екскурзоводката ни власниците се наговаряли как да гласуват, и стигнахме до заседателната зала, която блестеше:

След топлинката и забавлението с разни луди американци в тази прекрасна сграда, ние излязахме обратно навън и продължихме обиколката си към другата страна на реката. Май вече споменах колко беше студено, съответно туристи почти нямаше. Преминахме смеейки се през моста с нечовешки трафик, покрай гледката на плуващи късове лед по Дунава, едва виждайки Парламента през сгъстения зимен въздух.

От другата страна на реката ни очакваше едно превозно средство, което идея си нямам как се казва на български :( - то е нещо средно меджу лифт и трамвай, да речем почти вертикален трамвай :) С това чудо се качихме до билото на хълма, защото нямахме особено желание да катерим стълби, предвид предстоящата програма.

Разгледахме двореца и двора му, където освен задължителните фонтани и паметници, аз открих и прозорци като на Спящата красавица. Гледката към другата част на града беше впечатляваща, и като изключим, че умирахме вече от студ и глад, всичко беше чудесно. Продължихме към най-известната катедрала - Свети Стефан,  и Halaszbastyar, което на мен ми прилича на декор за филм на Дисни:



Моята мила екскурзоводка-французойка не обърна никакво внимание на предложението ми да влезем поне за малко някъде да се стоплим или да сложим някой залък. Планът си е план, както тя обичаше да казва. Имаме само два дни, за да разгледаме Будапеща, и въпреки че очите й непрекъснато сълзяха от студа и вятъра, тя не се поддаде на еретичната мисъл да загубим ценно време за ядене. Разгледахме почти целия стар център, вече съм забравила какво точно видяхме, но Буда вече познавам добре. Имаше една много интересна църква, бомбандирана през Втората световна, от която беше останала само едната страна - изглеждаше много внушително, стоейки там самичка. Както при всяко нещо, и тогава моето търпение беше възнаградено - около 19ч Емили разреши (понеже беше вече тъмно) и седнахме в един ресторант - на топло, и пред голяма чиния с вкуснотии и голяма унгарска бира. Много бях щастлива. Ама мнооого. Спах като къпана в онзи хладилник, наречен хостел.
Неделята беше също подредена - хапнахме набързо, успях цяло кафе да взема и тръгнахме. Първо доразгледахме каквото не бяхме видели от списъка за Пеща предишния ден. Не се шегувам за списъка - наистина имахме must-see-list. След това отидохме в галерията - творби на Гоя, Ел Греко и Веласкес гостуваха. Успяхме да влезем като студенти за 15 евро, което е двойно по-малко за същото във Виена. Нямаше как да си изпуснем шанса. Видях за първи път в живота си и истински мумии, беше потресаващо - толкова енергия за няколко часа събрах.

След изложбата, заради която закъсняхме с графика, успяхме да видим още няколко двореца и други забележителности в Пеща. Бях закусвала и психически подготвена за дълго вървене и голямо мръзнене, но Емили явно не издържа. Отидохме в един от прочутите минерални басейни. За никакви пари два часа се наслаждавахме на горещата вода и на ледения въздух над нея. Температура на водата - 35, на въздуха - минус 15. Щастие, пълно.

След този тотален релакс нямаше как да продължим нормално плана. Отдадохме се на сладки приказки, хубава храна и чайове с едни унгарци, които бяха доста впечатлени от двете "австрийки" (ние си говорим на немски с Емили). Тя се отпусна съвсем и теорията за отворените южни (аз) и затворените северни (тя) хора останаха на заден план. Почти тичайки успяхме да си хванем автобуса и да се приберем обратно във Виена. Един прекрасен уикенд. По френски, но в Будапеща все пак.

Последен поглед към Дунав в Будапеща. Засега.

:))

Отдавна искам да видя Будапеща...

като лифт и трамвай, тук в Италия се казва фуниколаре :), и аз за първи път видях такова.
Поздрави, хубав пост... чуден!

Будапеща е страхотен град. Въпреки неудобствата и "плана", усещам че добре си си изкарала там... До следващия път...

се казва фуникуляр.

тая Будапеща:)

Така каза и Емили, че се казва, но аз определено не смятам, че това му е българското име. Не че можем да имаме име за нещо, дето нямаме. Аз за първи път го видях в Залцбург. Иначе да, "планът" ми идваше в повече, но си изкарах страхотно :)

Колко пъти се споменава за ядене в разказ от има-няма 1 страничка за град като Будапеща? - Аз преброих 6.
Що не си стоя във Виена да се тъпчеш с вюрстхени, ами си тръгнала по света?

е, храненето си е основна част от опознаването на националните кухни и света, според мен ;)
а вюрстени ям с кеф, където и да е :)

я ги спри тези анонимни, стига са те тормозили!!!

:))