Постинг
06.04.2007 10:17 -
Влакът фантом или следобедно пътуване до Люксембург
Е, нямам снимки от Luxembourg, ама то си беше едно незабравимо приключение. След 4 часа сън след купона в Mannheim, 4 часа пътуване с DB, решаваме с моя домакин и любим приятел от детството, малко след като пристигнах в Trier да ходим вечерта до Luxembourg, което е много близо до Trier. Разхождаме се там, пием бирички и ядем сандвичи (за които аз направих коментар, че са прекалено много, като че ли ще оставаме там) и се надприказваме. В 22:53 е последният влак и ние, разбира се, не искаме да го изпуснем, затова още в 22:10 сме на перона. След 20тина минути решаваме да се качим във влака, но много подозрително няма никой в него. Решаваме да попитаме машиниста и се разхождаме до другия край на влака, където се оказва, че няма локомотив. В целия влак няма жив човек (за умрели нямам и идея :), всички надписи са на френски и ние решаваме, че това не е правилният влак и слизаме. Но точно в 22:53 той потегля, и ние скочаме във влака фантом, неизвестно как задвижен, и бавно се отправяме в някаква посока, официално Trier, но най-вероянто Paris, защото всички пътища водят натам, според картата вътре поне. След 20мин ‘пътуване’ и спорове какво ще стане, ако наистина пристигнем в Париж, нашият влак-фантом се оказва паркиран в едно депо. Нормална мъжка логика: оставаме да спим във влака, така или иначе сме изпуснали последния за Триер, и утре сутрин хващаме първия. Нормална женска логика: А, не. Отиваме обратно на гарата, разбираме какво се случи с нашия влак и търсим начин да се върнем в Trier още тази нощ. Португалец-работник в депото, неговорещ немски или английски, не можа с нищо да ни помогне, съответно се връщаме на гарата, която приятелят ми намира според мен само по интуиция. Там бодигардът ни казва, че коловозът, от който тръгвал нашият влак за Trier, е бил сменен в последните 5 минути и това било съобщено, но на люхембургски, естествено. Няма такъв език – някаква ужасна смесица от френски и немски думи, всяка със съответното произношение. Ужасно е! Аз психически се подготвям да не спя нормално и тази нощ, поглеждайки една от пейките в салона, но гардът любезно ни обяснява, че гарата се заключва в 1 часа. Ние се изнасяме оттам, вземаме по едно голямо кафе от McDonalds", което и тук май е единственото работещо нещо в неделя вечер, и започваме да чакаме първия влак в 5ч. Мъжка логика естествено: няма да чакаме, ами вземаме последния влак до последното село в Luxembоurg, и от там на стоп до Trier. За щастие женската логика този път замълча :) Хващаме влака, обясняваме на трите кондукторки, че да, знаем, че билетът ни е до Trier, и да, знаем, че този влак не ходи до там. Във въпросното селце след малко разхождане и стопиране, отиваме на една бензиностанция, от където да си вземем поне вода за из път. Часът вече е след 12 и аз леко притеснено се оглеждам какъв точно е пътят, на които ще стопираме. Нямаше много коли и ако никой не ни качеше, трябваше да вървим около 15 километра. На бензиностанцията още отдалеч започнахме да разглеждаме регистрацията на колите. След отговор на глупавия ми въпрос какво е съкращението на Trier, аз задавам следващ, не по-малко блондински – ами В и Х за кои градове са? Варна и Хасково беше правилният отговор. Българска регострация, но кой да види знаменцето :) Вътре се оказват двама познати, единият от които ни закарва до вкъщи, аз чувам в колата българска музика за първи път от един месец, което си беше най-чудния завършек на вечерта.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
здравей
16.04.2007 20:15
16.04.2007 20:15
Здравей Софи,
попаднах на блога ти не без помощта на братовчедка ми Антония (от Сигма капитал). Като един вече "обръгнал" :)) блогър искам да те поздравя за това, че пишеш наистина увлекателно! Жалко, че нямаш повече време, което да отделиш на историите си, а съм сигурен, че те не са малко, но те разбирам - живеем във време, което изсмуква жизнения сок на човека до последната капка. Истински ценните неща почти винаги остават на заден план. Според мен дар словото е талант, отпуснат с определена цел и не бива да се похабява. Имаш пълната подкрепа на един свой непознат онлайн читател (и писател) да продължаваш напред - пиши, публикувай снимки, развеждай ни из интересни места. Приятно е да се пътува с теб.
Поздрави,
Тихомир Димитров
http://asktisho.wordpress.com
цитирайпопаднах на блога ти не без помощта на братовчедка ми Антония (от Сигма капитал). Като един вече "обръгнал" :)) блогър искам да те поздравя за това, че пишеш наистина увлекателно! Жалко, че нямаш повече време, което да отделиш на историите си, а съм сигурен, че те не са малко, но те разбирам - живеем във време, което изсмуква жизнения сок на човека до последната капка. Истински ценните неща почти винаги остават на заден план. Според мен дар словото е талант, отпуснат с определена цел и не бива да се похабява. Имаш пълната подкрепа на един свой непознат онлайн читател (и писател) да продължаваш напред - пиши, публикувай снимки, развеждай ни из интересни места. Приятно е да се пътува с теб.
Поздрави,
Тихомир Димитров
http://asktisho.wordpress.com
Като един начинаещ и необръгнал блогър, съм истински поласкана. Опитвам да пиша повече тук, но май че писането за работа понякога ми изсмуква желанието :)
цитирай
3.
анонимен -
Хайде още пътеписи!!!!!
29.04.2007 00:03
29.04.2007 00:03
Хайде още пътеписи!!!!!
цитирайТърсене
Блогрол
