Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 11:33 - Отстъпките – признак на сила, а не слабост
Автор: evanjelina Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:
1



Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. Аз получавам от това печалба, защото по този начин се „разширявам”, по-фино чувствам живота.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото то самото. Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона ти се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като ти действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да отива против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се погрижи за това детето да не умре от глад?

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора ти си длъжен да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да санеш ръководител на своето развитие. Не природата ще те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако остъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи за него всичко.

Сега ни е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което ти получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимущестата на такова развитие. Освен това, ние ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите оношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, ако това иска съпругата.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво спечели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: evanjelina
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 315083
Постинги: 192
Коментари: 51
Гласове: 163
Спечели и ти от своя блог!
Архив