„Готовността да поемем отговорност за собствения ни живот е източникът, от който самоуважението ни извира. "

                                   Джоан Дидион

            В свят  възприеман като вечна конкуреция и власт на материалното е важна личната ни отговорност, какво избираме в живота си. От отговорността за мислите ни, през това, което казваме, нашето поведение и отношението ни към другите и ценностите, които имаме.

            С всяка наша мисъл, постъпка и избор ние тръгваме по определена пътека, избираме реалност на съществуване и  изпращаме в пространството послания, за това какво и как да се случва. И колкото повече изисквания, очаквания и критика има в нашия свят, толкова по трудно и  сложно става за нас, защото плетем все по сложна мрежа, която в един времеви миг, започваме да чувстваме как задържа развитието ни и ни задушава.

            Сега повече от всякога е важна ценностната ни система, нашият вътрешен живот и това как сме решили да продължим пътя си. Дали ще изберем доброто, прошката, съпричастността и любовта, или ще продължим да се държим с все сила за всичко материално, да изискваме, осъждаме и поставяме на пиедестал алчността и властта.

            Всичко във Вселената е свързано в една космическа трептяща вибрационна светлинна и любяща система. Всяка наша крачка води след себе си редица от събития, които са свързани не само с нас, но и с другите, с планетата ни и Космоса.

            Затова всеки от нас поема лична отговорност за това какво избира, как ще действа и накъде ще върви, защото този негов избор отеква в цялата Вселена и оказва влияние на всички процеси.

            Но Вселената има свои закони и   всичко се случва в определеното за това време. Ако искаме да бъдем в синхрон с нея и всичко, е важно и ние да следваме пътя на доброто и да поемем отговорност за това как живеем.

            Дали ще живеем мислейки, че живота е състезание и борба с другите, или ще последваме зова на Новото време, за сътрудничество, хуманност и любов, знаейки, че всички и всичко сме Едно.

Весела Иванова Жозета

 

   

Предпочитам времето, което ще е "време, за сътрудничество, хуманност и любов, знаейки, че всички и всичко сме Едно."
Да знаеш само колко много ми се иска да сме добри, състрадателни, отзивчиви, изпълнени с любов към другите, а не с омраза!

Да мила Кате, ще бъдем, зависи от нас всички.

Много хубаво си казала всичко!И според мен бъдещето е в сътрудничеството ,обединението,добрите чувства !Хубави дни!

и моят избор е за доброто, прошката, съпричастността, любовта...
и да... " Сега повече от всякога е важна ценностната ни система,
нашият вътрешен живот и това как сме решили да продължим пътя си."

Сътрудничество, хуманност и любов - звучи чудесно! И аз съм ЗА! Поздрави, скъпа Жози!

Хуманни и красиви са посланията ти.
Всеки, в своя малък свят, може да се стреми към обич, прошка и взаимопомощ. Таака ще допринесе за усъвършенстването и на големия свят... :)

Аз заявявам отговорно, че преживявам вече от година посланията Ви.
Следователно това е възможно за всеки един от нас.
А непреодолимото понякога толкова лесно се превзема...
Мисля че има два вида Щастие.
Едното е това, което днес изживяваме и си мислим че е истинско, а другото е това, което почуква на вратата ни, но ежедневието не ни позволява да му отворим.
Успешни дни!

вярно. Отговорността която поемаме, носи живот, здраве и радост на душата, ако и на пръв поглед да е нещо тежко.
Има една книга "Човекът в търсене на смисъл" - в нея психологът, преживял и концентрационните лагери с цялото им безумие открива че тоав е, което е държало хората дори когато целият им досегашен свят, здраве и мечти се сриват. Поемането на някаква отговорност. За нещо. За някой друг.

частиците , които не трептят в синхрон:)
сърдечни поздрави

нека бъде обич и добро!

"Всичко във Вселената е свързано в една космическа трептяща вибрационна светлинна и любяща система." Нека да позволяваме на любовта да ни изпълва все повече и повече!